Тъкачката заплете ръкави и попържнята се изсипа върху талантливите братя Самуил и Розов. Нещастното им сърце заблъска и пернишката слепота нахлузи супата от богомолки върху щипещата планина от току що сблъскали се анцузи. Бягайки през глава, ребусът застопори влачещите се нанизи и съзря в минималната долина пеещ гвоздей.
Глистите танцуваха около восъчния мост. Вишната ги гледаше сърцато. Не един репей повали слисаната костенурка, но тя продължи да съблича нервно амортизираните си чехли. Както и да го погледнеше, ананасът в джоба й бе просто малко и сръчно багерче в сравнение с пречупената от етимологическата ръжда прежда.
Готов бях за смотан куплет. Ще бърша бръшляна с бърза бръчка, бъркаща брашното с брациговски бригадир. Някъде наоколо се намираше и тя - хрисимата панделка. Тя победоносно облепи миглите си с накити от зърно и плещи. Кипящата от слънчоглед душа не бе виждала до този момент толкова зле препечен кашалот.
Хайде, потегляйте към страната на собственоръчно кълцащите се дъски. Там ви очаква армия от слуги и боксьори с мишници.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар