Десетте събития на годината.

Иде края на годината. И по стара древногръцка традиция, на края на всяка календарна и учебна година бива изготвена класация на най-значимите събития. Ще ги редувам отзад навътре, за да е по-интересен края. Ето ги и печелившите:

10. Седмо място в нашата саблезъба класация заема навика на червеите да сънуват гофрети. Пределно ясно ни е, че влечугите са братовчеди на Соломон, но стойността на вътрешната инертност на пакетирана въдица не е достатъчна за по-висок рейтинг.

9. След дългогодишни дебати решихме да присъдим осемнадесето място на факта, че от всеки ручей възглавница не става. Има доста фактори, които определят миграциите на вълнените чорапи към Ванкувър. Малцина посмяха да шептят.

8. Въвлечени сте във вълнуваща свада. Представете си, че държите чаша в ръка. След броени секунди столът ви ще бъде запален. Пазете очите си от разредената вода. Винаги бъдете нащрек, защото пекинезът дебне несъстоятелни яребици. До вашият катарзис остават не повече от няколко метра. Не сочете с пръст към вратата. Боязливите ще бъдат засмукани от гнева на пастора.

7. Инжекцията, която бихме на младия паун.

6. Никога не вярвайте на лява обувка, особено ако връзките и са вързани във формата на дебело черво. Пластмасата е необятна наука. Купете си безплатен Сократ и ще получите двеста прилепа назаем.

5. Стрък бельо, пораснал в стряхата на семейство щъркели. Пред обектива ни птиците се въздържаха от коментар и накълваха стеблото на крайпътен саксофон.

4. Когато се катерите във въздуха, ще ви помогне само една работлива чаша зеле.

3. Почетното трето място заема баснята за лъва и грапавата кошута, която е древен севлийски кракопис. Фазанът лежал в необитаем курник, когато осъзнал, че ризата му е смъкната от лалугер самозванец.

2. Стъклено дърво беше ограбено от хайка минискуси. Пълнителя на пистолета е бил скрит в тундрата.

1. Тук искам да изразя лицемерните си съображения за сигурност.

Вярното в тази поучителна история е, че архипелагът е конспиративен метод да бъде изсипана купа брашно в стомаха на русокосо прасе.

Ще ви кажа.

Нямам думи. От време на време споделям своето безпрецедентно разронване на подбудите си къмто чапла. Не бих искал да изпадам в подробности, но аз действително обичам чапли. Харесват ми не на вид, а на мирис. Подтикнат от конгресната внушителност и техните пера, аз бдя и ора. Не съм тук, за да си правя реклама. Изобщо не съм тук.

Сега съм на тръни. Бдя от бряг на кряк и копнея, че някога отново ще зърна зърната си. Не че сега нямам, просто са на гърба.

Какво щяхме да правим без мравките труженички.

Разбира се, че имаме нужда. Хора като нас трябва да имат здрава основа под краката си. Катериците са разположени "наляво-надясно" и не можеш да минеш без да ги сгазиш. Важното е да се окопитиш.

Сънят е предпоставка за спане. Когато си стършел, не винаги си друго. Поне едно нещо научих докато пътувах из къщи - по стената има тапети от махагон. Би било неприемливо една септична яма да се бори да оцелее в света на тоалетните и канализацията.

Откакто станах звездоброец, обичам да играя баскетбол. До днес това беше ракетата ми за тенис, но от утре ще си вържа сусам за пояса. Все пак, винаги така.

Задавайте въпросите си към нашия екип.

Тук можете да задавате въпроси към мен и остатъка от утайките.

Междувременно ще ви разкажа поредната случка, хиперболизирана от чувството ми за национална принадлежност и вакуума, обгърнал продълговатия ми мозък.

Цялата работа станала в далечната 2006-та година. Достолепната мряна, чието име ще запазим в тайна, поради заръката от адвоката й, си плувала по улицата (няма как да върви все пак). До тук историята е съвсем изтъркана, но оттук вече нещата се променят. Рибата се превръща в хрян и така.

Историята продължава в близкото минало. В ретроспекция установяваме историята на въпросната птица. Тя е родена в Кисело Море. Майка й е шапка, а баща й вехтошар. Добрата двойка най-сетне се решава да си закупи радиатор и оттам започват премеждията. Преждата се превръща в социопат и така наследството е изгубено. Известният до тогава с клюна си кон се събужда от дълбок сън и след като установява, че светът не е мръднал за последните 30 години изпада в преждевременна, но желана кома.

Събота косата расте по-бързо.

И той би го направил за мен.

Приветствам се с добре дошъл в личното си пространство. Ще се опитам да пиша много забавни неща както винаги, защото искам да се харесам на себе си и да стана популярен сред разклоненията на личността си.

Ще се помъча да вникна в думите си. В тях има смисъл, да. Неимоверно много влагам във всяка буква и запетая. Не са ми чужди чуждите проблеми.

Все пак сметнах за нужно да вмъкна този елемент на съждение в разговора:

Ами, виж сега, ще почна да увъртам, защото това е човешката природа, нали се сещаш. Докато се стигне до съществената част може да ти е писнало. Тече бирата из ведро. В моментите, в които става несвързано изгубвам интерес да чета. А иначе чета.

Реброто се събуди и не си чувстваше главата. Цяла сутрин беше ръмжал срещу огледалото напразно. Кошутата до него беше болна от мимикрия. Забрави цялата приказка, няма хепи енд.

Най-важното е да си правите изводи!

Днес ме е избило явно на писане. За последен път ще ви кажа - не винаги глухия е сляп. Повтаряш се всеки път и така до винаги. Идва време и за промяна, въпреки че е трудно да вървиш по пътя, без да тъпчеш с крака. Но това не значи да пълзиш или да се придвижваш чрез челна стойка.

Моментното задоволство е бъдещо разочарование. Използвам метафоричния си стил, за да изрека туй, коет' малко ще разберат, но аз ще си го чета и ще се сещам! Не обичам бира.

Почва да доскучава. Това съобщение е предназначено за мен. Ако го четете, значи вече съм се заселил в Кюстендил. Свенлив не съм хич. И понеже доскучава, а ще има смях, време е за шахта.

Това е историята на един търговец на сапунерки. Да, точно така. Търговците на сапунерки водят скучен живот. Но поне имат сапунерки под ръка и не си съхраняват сапуна на земята. Шибаната история няма да е интересна, понеже нищо интересно не може да се случи в живота на подобен часовой. Ако подозираше за съществуването на апарата "Вадигий"...

Ще съчиня още едно стихотворение, щото ми се отдава

Бъркаш пак в чинии празни
Търсиш чувствата заразни
И с лъжицата претърсваш
Нещо ново да откриеш

Кой да знае.
Римата.

Дуплекс.

Съществуват два вида. Неспосбността ми да споделям с вас част от ежедневието си дълбоко гложди черния ми дроб, но поради наистина трудни за обяснение обстоятелства тайната си остава тайна. От няколко месеца насам работя по засекретен от правителството проект и поради тази причина нямах възможност да се сетя да пиша тук.

Искам да ви държа в течение. Вижте сега, ще се опитам да споделя с вас няколко наболели въпроса.

Първо на първо - да, вярно е, че дарих ноктите си за благотворителни цели. Бях помолен от семейство пеликани да направя портрет на дъщеря им и оттам започнаха проблемите. Бях решен на всичко да се омотая в пластелин.

Втората новина е, че след щипещия успех на първото ми стихотворение, бях посъветван от тоалетната чиния в кухнята да напиша още "от три до шестдесет стихотворения, посветени на ечемика и неговото приложение в съвременното общество". Считам за нужно да изпълня предсмъртното желание на тази саксия и ето ги и поредните шедьоври:

Върви само момче във нощ студена

В ушите му кънти звукът на сняг
В очите му поквара украсена
В носът му супа, хлебче, впряг

И все така живяха те щастливи
Не знаеха що скункс е и що пор
Сърцати бяха и лениви
Изхранваха се със стереопор

Написах това стихотворение за първи път преди няколко пъти.