петък, 28 декември 2007 г.

И той би го направил за мен.

Приветствам се с добре дошъл в личното си пространство. Ще се опитам да пиша много забавни неща както винаги, защото искам да се харесам на себе си и да стана популярен сред разклоненията на личността си.

Ще се помъча да вникна в думите си. В тях има смисъл, да. Неимоверно много влагам във всяка буква и запетая. Не са ми чужди чуждите проблеми.

Все пак сметнах за нужно да вмъкна този елемент на съждение в разговора:

Ами, виж сега, ще почна да увъртам, защото това е човешката природа, нали се сещаш. Докато се стигне до съществената част може да ти е писнало. Тече бирата из ведро. В моментите, в които става несвързано изгубвам интерес да чета. А иначе чета.

Реброто се събуди и не си чувстваше главата. Цяла сутрин беше ръмжал срещу огледалото напразно. Кошутата до него беше болна от мимикрия. Забрави цялата приказка, няма хепи енд.

Няма коментари: