Дуплекс.

Съществуват два вида. Неспосбността ми да споделям с вас част от ежедневието си дълбоко гложди черния ми дроб, но поради наистина трудни за обяснение обстоятелства тайната си остава тайна. От няколко месеца насам работя по засекретен от правителството проект и поради тази причина нямах възможност да се сетя да пиша тук.

Искам да ви държа в течение. Вижте сега, ще се опитам да споделя с вас няколко наболели въпроса.

Първо на първо - да, вярно е, че дарих ноктите си за благотворителни цели. Бях помолен от семейство пеликани да направя портрет на дъщеря им и оттам започнаха проблемите. Бях решен на всичко да се омотая в пластелин.

Втората новина е, че след щипещия успех на първото ми стихотворение, бях посъветван от тоалетната чиния в кухнята да напиша още "от три до шестдесет стихотворения, посветени на ечемика и неговото приложение в съвременното общество". Считам за нужно да изпълня предсмъртното желание на тази саксия и ето ги и поредните шедьоври:

Върви само момче във нощ студена

В ушите му кънти звукът на сняг
В очите му поквара украсена
В носът му супа, хлебче, впряг

И все така живяха те щастливи
Не знаеха що скункс е и що пор
Сърцати бяха и лениви
Изхранваха се със стереопор

Написах това стихотворение за първи път преди няколко пъти.