Нямам думи. От време на време споделям своето безпрецедентно разронване на подбудите си къмто чапла. Не бих искал да изпадам в подробности, но аз действително обичам чапли. Харесват ми не на вид, а на мирис. Подтикнат от конгресната внушителност и техните пера, аз бдя и ора. Не съм тук, за да си правя реклама. Изобщо не съм тук.
Сега съм на тръни. Бдя от бряг на кряк и копнея, че някога отново ще зърна зърната си. Не че сега нямам, просто са на гърба.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар