Балерина.

Не се сдържах просто, рано или късно щеше да цъфне това нещо тука. Аз съм поет. Представям ви моето произведение на изкуството. Ше ви изпотроша ръцете ако ми го краднете.

Балерина

Мила, малка, хубава и драга
Що ми се изсра на прага...

Иначе казано, да го дъвчете.

Аз и моят.

Един ден загинах. Отърсих се от шока и замрях. След като се окопитих, започнах рязко да си доспивам. Минали ден, минали два. Един ден минали три. След като се ожених, аз забравих същността на ноздрата си, но продължих смело.

И така.

Следващите няколко секунди прекарах в компанията на моята любима грива. Тя не беше обикновена грива. Отглеждах тази грива от малко дете. Един ден спрях. Не. Беше нощ. Въпрос на време беше да се откажа от гривата. Но не го сторих. На другия ден го сторих. Имах главобол. Получих пенсия и влязах в затвора. Там не беше лошо. Мислих си за моята грива. Тя беше моята. Грива. И аз я обичахме се. В затвора научих много ценни неща. Научих се да се пазя. Да пазя себе си. Да опазвам живота си. Да акам. Всичко това ми го показа един белобрад кметица. Беше красива, но аз я ненавиждах, защото я обичах. Тя не ме обичаше. Обичахме се. Тя ми купи елен. Елен. Той не беше грива, но пък имаше мръсни зъби. Запомних този елен с неговите зъби. Но да се върнем на темата.

Един ден загинах. Беше слънчев ден. Не помня дали грееше слънце. Беше четвъртък. Знам го, защото грееше слънце. Оттук насетне разказът ми става твърде стерилен. Единственото, което бих добавил е.

Образователна програма за необразованите юроде (Take My Pen in Your Hand)

Хората имат нужда от акъл. При това от моя акъл. Аз имам много акъл. Толкова много, че мога да дам на хората и пак да ми остане достатъчно акъл, че да мога да си връзвам обувките без да се налага да звъня на пожарната. Още не бях навършил седем месеца възраст и вече си играех с умовете на хората. Докато другите деца си играеха на пясъчника години по-късно, аз си играех с децата на пясъчника. Като щедър и лекомислен човек, достигнах до заключението, че трябва да даря част от житейския си опит на неуките и неизмити.

Това, което е написано тук е много важно, затова по-добре си записвайте. Първата насока, която бих искал да дам на моите фанатични фенове, е да споделя с тях моето становище на тема чалгата. Чалгата е нещо, което привлича все повече мои последователи. Това се дължи на факта, че колкото повече хора слушат чалга, толкова повече хора ще се запишат в групата ми „Анонимни Чалгахолици” след шест години, когато чалгата тотално ще залинее и Трент ще купи Пайнер от Митко и ще го превърне в най-зловещата фабрика за шумотевици на Балканите.

Дълго мислих какво да съдържа абзаца, който пиша в момента. Разумът ми изневери.

За капак ще ви разкажа една поучителна история, която ми се случи две седмици след като написах това клеймо. Не питайте откъде знам, току-що се връщам оттам, отвратително студено е. И така... мисля, че най-подходящото време е бъдеще, защото обстоятелствата го налагат. В Понеделник докато ще си ходя по снежната писта на Слънчев Бряг, ще срещна пряспа на име Райтиния. Тя ще ми каже „Здравей”, аз ще я наплюя и ще си продължа по пътя.

Случват ми се отвратително странни неща. Мисля, че този свят е твърде недостоен за мен.

Най-новата ми придобивка.

Фукльо съм се родил. За това няма и да се опитвам да скрия гордостта си от най-новата джаджа, с която се сдобих. Беше ми трудно, признавам, минах през перипети и первази за да се докопам, но по дяволите, струваше си.

С помощта на това научно достижение най-накрая ще постигна целта си. Освен че това съкровище е ключът към моето световно господство, то също така ще ми помогне да водя сложни изчисления и да следя популацията на стършелите. Всички вие, които си мислите, че сте зли без да притежавате този продукт, дълбоко се заблуждавате. И за да не съм голословен, ще подкрепя думите си с няколко неоспорими оспорими аргумента.

Първо - този свръхзвуков тостер е произведен в далечните планини на север от Ябланица. Това само по себе си е достатъчна предпоставка за древните сили, вплетени в него, както и неговата зла същност. Старите кучета разправят истории за смъкнатите гащи на собствениците на котки.

Ако се загледате под микровълновия тиган под монитора на чудовището, ще доловите надписа PET. Това е древно заклинание, закодирано дълбоко в ребрата на този пасатор и аз, като изявен заклинател и антибиотик ще посмея да изрека същността на тази абревиатура. Пълното значение на съкращението е доста дълго за това ще се постарая да бъда максимално кратък, ясен и щекотлив: Ракета за тенис, положена във стволче, завита с Елече, танцуваща върху шейна Тобоган.

Това изобретение е признато от не един велик професор. То е признато от двама - професор Бъбрив Миндилеев и професор Спанак Ху. Те притежават стотици грамоти за задълбочената си работа, свързана с измерването на време, нужно на катерица да посади ряпа с един крайник. Посочена е думата крайник, поради дадената на катерицата възможност да използва преден или десен крайник.

Продуктът да намеря беше трудно. Обиколих два магазина и го открих. Прибрах се вкъщи доволен и включих бойлера. Потече сирене от мивката. Забравих да нагъна ентусиазма си и това ми изигра лоша шега. Постарах се, но се сринах от щастие. Сега този суперкомютър управлява съзнанието ми и ме превръща малко по малко в безмозъчен червей левичар.

Ще се въздържа от нататъшни поглъщания на рибозоми.

Апарат „Вадигий”

Аз съм изобретател. Рядко предпочитам да споделям искреността си, бягам.

Днес ще споделя проучванията си и ще преоткрия същността на едно мое изобретение, което изобретих аз. То се казва „Вадигиий”. Кръстих го на стринка си, която се казва Вълк. А и има ли някакво значение?

Изобретението ми се свързва с проучването на моята наука „Пръхтизъм”. Учението „Пръхтизъм” свързвам с рядко срещаната способност на хипопотамите да пръхтят. Обичам хипопотами. „Вадигий” е мое изобретение и аз го направих и направлявам. Днес то не намира практика в живота на хората. Но аз се старая.

Същността му се съставлява в това да улеснява живота на човеците и леминга, като им подрежда мебелите в кухненския хол. Рядко срещаната му аксиометрия се дължи на обуславянето от вретеновидни поставки и настилането на съставните части на една моя чиния, а именно чи и ния.

Обичам да изобретявам изобретения, а това е най-обичанато ми. Бих искал да го продам на някоя високопоставена писалка, но е въпрос на време да ме изхвърлят. Аз съм изобретател. Посвещавам следните редове на лимките:

Странни събития.

Чудех се на какво да посветя поредния пост и реших да резюмирам накратко свръхестествените и странни събития, споходили ме през изминалите дни. По стечение на обстоятелствата те бяха много, достатъчен материал за публикуване.

Първото странно нещо се случи преди три години. Връщах се от риболов с моя побратим Анузил. Водихме разгорещен дебат относно въвеждането на пилешки саксии сред продавачите на гребени, когато внезапно ни споходи безсърдечност. Оказахме се изненадани и ококорени. В тази напечена и безпогрешна ситуация имахме щастието да срещнем едно клеймо, което ни помогна да се отърсим от свещта. До ден днешен помня вкуса на бравата на вратата на тоалетната на свако. Продължете да четете.

Второто нормално нещо ме сполетя през лятото на година на име 1928-ма. Тогава бях все още млад и мъдър. Разхождах се из центъра на град Исперих и срещнах жена на име Аспарух. Асоциативното ми мислене ми помогна неимоверно да направя връзка между връзките на обувките ми и вратовръзката й. Запознах се с нея и след като научих името й я подмамих в една сладкарница, където, след прекомерната употреба на кашу и стъпаловидна торта, заболяхме от хрема на ретината. Тази рядко срещана болест се наложи да лекуваме в Петрич, където е единственото специализирано заведение за производство на съчки. В мемоарите на Аспарух пише следното: "Събудих се облян в пот, поредният пропилян ден в брада и козина."

P.R.-а ми ме посъветва да запазя остатъка от историята за поколенията, за да отклоня вниманието към несретниците-анестезиолози и по този начин да си спечеля репутация на восък. Вярвам му, защото нямам причина да го правя.

Какво е да си готвач?

Защо ме мразите? Да си готвач е трудна и непосилна задача. Хиляди хора биха ти казали - "от теб готвач не става". Но дали ще повярваш или ще тръгнеш по трънливия път, обсипан с подправки и престилки. Да готвиш е призвание и ако искаш да направиш вкусна манджа, трябва да познаваш жени.

Но да се върнем към същността на проблема, а именно - какво представлява един готвач. Готвачът притежава десетки вилици и стотици лъжици, посредством които крои планове и яде плодове в близост до сгради и тонколони. Истинският готвач се казва Меровингий и плаче само когато боровинките са вкиснали. Често попарва раницата си с магданоз, но не обвинява за това въглените, построени от въдичаря.

Бях отгледан от вълци и това ме научи на няколко неща. Първо - лисиците готвят добре. Второ - вълците имат козина и опашка. Бих искал да споделя с вас и други пикантни подробности от живота на бозайниците, но езиковата бариера между биологичните ни видове ме възпира да постигна тази моя амбиция. Затова ще споделя още няколко крилати мисли, които научих по време на странстването ми в Дуранкулак.

Там срещнах готвачки. Те се казваха Памела и Мандрагора. Повърнах милиони пъти от техните гозби, но достигнах до заключението, че имат потенциал да бъдат добри чираци при бай Асен Златаря от Чепеларе. Връвта се връзваше по птиците и им пречеше да летят. Беше ужасно депресиращо да гледаш как каруца, пълна със сирене, е пребита от магаре, носещо котешки ребра в дисагите си.

Научих се да гладувам. Беше ми полезно. До ден днешен не знам какво е да си спойлер. Това беше моята история. Надявам се тя да бъде забравена от всички след три години, защото тогава нямам рожден ден.

Размисли и здрасти.

Кога беше... оня ден се разхождах из конюшнята и се чудех аджеба, кога ще осъществим контакт с извънземните? Имам предвид истински контакт: да се здрависаме, да се цалунем, па да се хванем за ръце и да побегнем в гората. Би било прекрасно да поприказваш с тъпо извънземно и да послушаш малко high-tech марсиански диалект. Да вземеш да го хванеш за антените и да подръпваш така, да ти се вдигне малко самочувствието.

Седя си такъв и се чудя, дали някое извънземно сега се разхожда из конюшнята и се чуди аджеба, защо му е конюшня. Други проблеми ги тревожат тях. Ги еба.

Достигнах до следните заключения: не ми трябват извънземни, щото си има достатъчно лунатици по циферблатите. Също така подкрепям браковете между траверси и съвкуплението между братя, тъй че Токио Хотел да се ебат и да бегат накриво.

Дали вия?

Не намирам смисъл да съм кибрит. Желая го, обиждам. Всеки ден едно и също. Навред мазутът крещи, тя витае. Къде съм и защо заключих кучето? Всичките тези въпроси, колкото и да са много, те са един. Забравих за какво говоря. Ще започна отначало.

И така. Родих се, когато бях малък, в едно крайпътно селце на име „Тридесет левги под прозореца”. То не се казваше така, но така му викаха всички. Истинското му име не съществуваше. Обръщам твърде много внимание на личния си живот. Трябва да бъда по-стремглав.

И така всичко започна една година в Небраска, където никога не съм стъпвал. Намерихме се, обикнахме се. След като се избихме, аз започнах свой собствен живот, изпълнен с нищета и вълнения. Неведнъж съм се раждал, но никога не забравих.

Ето, че достигнах и същността на моя разказ. Къде и защо. Колко пъти се налага да се крия от биде? Така започна и стартира краят, на моята дилема. Отново.

Реших да стана злодей.

Отдавна възнамерявах да стана злодей, но беше въпрос на време това мое желание да се превърне в реалност. Дълго бленувах деня, в който ще надяна плащеницата и ще започна да раздавам правосъдие сред кучетата на съседите. Дори изписах цяла тетрадка с препоръки и идеи относно моето ново амплоа. Просто исках да бъда зъл, защото ми омръзна да бъда глупав, а в този живот или си добър или си умен.

И така, след като достигнах до решението да променя коренно начина си на живот, отидох в най-близката лечебница и казах на баничаря да ме постриже така, че да приличам на злодей, сякаш излязъл от филм на братя Грим. Косата ми бе накълцана безмилостно с помощта на лъжица и бях кремиран частично. Вече бях извървял една крачка по пътя си към световно господство.

Вървейки към магазина за зли дрехи, вече си представях силата, която изпълва мен и далака ми и след поредния душевен оргазъм се спънах в клаксон. Стреснах се от звука и за миг реших, че не съм достатъчно зъл, затова взех игла и се пронизах многократно в косата, а след това в ноктите, за да усетя истинска болка. След като оцелях, продължих да се придвижвам посредством тротинетка към магазина за зли дрехи "Добри дрехи". Злите продавачи-лицемери умело бяха замаскирали магазина си, с помощта на това благородно име.

Зловещият и негостоприемен магазин беше зъл. Уплаших се от миризмата на маргарин. Купих си зли дрехи за няколко жълтици. Дрехите бяха на ликвидация, поради прекомерната им злост. Продавачите казаха, че желаят да се отърват от тези сатанински облека, колкото се може по-бързо. Приех офертата и избягах от магазина. Излизайки обаче, усетих нещо необичайно. Дрехите ми бяха малки. Въпреки това не посмях да гъкна, защото ме беше страх от злото, таящо се в конците им. Старите хора разказват за случаи, в които зли дрехи са убили добри обувки. Обувките ми бяха "Ромика", за това не посмях. И тогава... тогава се почувствах готов и достоен...

Вече бях готов да убивам зайци!

... следва угризение.

Енергетиците - новите еретици.

Да си енергетик не е лесно. Всички имат крушки и се интересуват от електричество и затопляне на задни части. Учат в технически университети как да инсталират бушон и как да пържат картофи чрез фритюрник. Депресират се от нелеката си работа и решават да организират учреждение срещу света - "Енергетици срещу масовото оглупяване на русенци". Целта им е да популяризират продажбата на електричество сред младите труженици, които почитат батериите и използват Ефералган против заушка.

Енергетиците са пренебрегвани хора. Да сте гледали филм, в които има енергетици? Изключая "Дъ Илизънист". Онзи беше алчен тип и преуспял енергетик, а не като тези тъпоумни глупци. Те не искат стопроцентово увеличение на заплатите, защото знаят, че поискат ли го, ще го получат.

АЕЦ-а съкс яко. Спряха му камерите и ще снимат филм за полуразпада на звената. Енергетиката е умряла работа, бягай, както вика Мигрена. И е право момчето, то да не е мушамаджийница. Бива ли такива умрели мъртъвци да карат локви AMG и през това време да нямат пари за шатра...

Като малък са ми казвали, че Аристотел, Архимед и Архимонд са братя, аристократи и не на последно място чревца. Питате се - какво общо има това с енергетиката? АЕЦ започва с А, също както тримата братя и златното руно. Оного, когото!