Отдавна възнамерявах да стана злодей, но беше въпрос на време това мое желание да се превърне в реалност. Дълго бленувах деня, в който ще надяна плащеницата и ще започна да раздавам правосъдие сред кучетата на съседите. Дори изписах цяла тетрадка с препоръки и идеи относно моето ново амплоа. Просто исках да бъда зъл, защото ми омръзна да бъда глупав, а в този живот или си добър или си умен.
И така, след като достигнах до решението да променя коренно начина си на живот, отидох в най-близката лечебница и казах на баничаря да ме постриже така, че да приличам на злодей, сякаш излязъл от филм на братя Грим. Косата ми бе накълцана безмилостно с помощта на лъжица и бях кремиран частично. Вече бях извървял една крачка по пътя си към световно господство.
Вървейки към магазина за зли дрехи, вече си представях силата, която изпълва мен и далака ми и след поредния душевен оргазъм се спънах в клаксон. Стреснах се от звука и за миг реших, че не съм достатъчно зъл, затова взех игла и се пронизах многократно в косата, а след това в ноктите, за да усетя истинска болка. След като оцелях, продължих да се придвижвам посредством тротинетка към магазина за зли дрехи "Добри дрехи". Злите продавачи-лицемери умело бяха замаскирали магазина си, с помощта на това благородно име.
Зловещият и негостоприемен магазин беше зъл. Уплаших се от миризмата на маргарин. Купих си зли дрехи за няколко жълтици. Дрехите бяха на ликвидация, поради прекомерната им злост. Продавачите казаха, че желаят да се отърват от тези сатанински облека, колкото се може по-бързо. Приех офертата и избягах от магазина. Излизайки обаче, усетих нещо необичайно. Дрехите ми бяха малки. Въпреки това не посмях да гъкна, защото ме беше страх от злото, таящо се в конците им. Старите хора разказват за случаи, в които зли дрехи са убили добри обувки. Обувките ми бяха "Ромика", за това не посмях. И тогава... тогава се почувствах готов и достоен...
Вече бях готов да убивам зайци!
... следва угризение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар