Кога беше... оня ден се разхождах из конюшнята и се чудех аджеба, кога ще осъществим контакт с извънземните? Имам предвид истински контакт: да се здрависаме, да се цалунем, па да се хванем за ръце и да побегнем в гората. Би било прекрасно да поприказваш с тъпо извънземно и да послушаш малко high-tech марсиански диалект. Да вземеш да го хванеш за антените и да подръпваш така, да ти се вдигне малко самочувствието.
Седя си такъв и се чудя, дали някое извънземно сега се разхожда из конюшнята и се чуди аджеба, защо му е конюшня. Други проблеми ги тревожат тях. Ги еба.
Достигнах до следните заключения: не ми трябват извънземни, щото си има достатъчно лунатици по циферблатите. Също така подкрепям браковете между траверси и съвкуплението между братя, тъй че Токио Хотел да се ебат и да бегат накриво.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар