Чудех се на какво да посветя поредния пост и реших да резюмирам накратко свръхестествените и странни събития, споходили ме през изминалите дни. По стечение на обстоятелствата те бяха много, достатъчен материал за публикуване.
Първото странно нещо се случи преди три години. Връщах се от риболов с моя побратим Анузил. Водихме разгорещен дебат относно въвеждането на пилешки саксии сред продавачите на гребени, когато внезапно ни споходи безсърдечност. Оказахме се изненадани и ококорени. В тази напечена и безпогрешна ситуация имахме щастието да срещнем едно клеймо, което ни помогна да се отърсим от свещта. До ден днешен помня вкуса на бравата на вратата на тоалетната на свако. Продължете да четете.
Второто нормално нещо ме сполетя през лятото на година на име 1928-ма. Тогава бях все още млад и мъдър. Разхождах се из центъра на град Исперих и срещнах жена на име Аспарух. Асоциативното ми мислене ми помогна неимоверно да направя връзка между връзките на обувките ми и вратовръзката й. Запознах се с нея и след като научих името й я подмамих в една сладкарница, където, след прекомерната употреба на кашу и стъпаловидна торта, заболяхме от хрема на ретината. Тази рядко срещана болест се наложи да лекуваме в Петрич, където е единственото специализирано заведение за производство на съчки. В мемоарите на Аспарух пише следното: "Събудих се облян в пот, поредният пропилян ден в брада и козина."
P.R.-а ми ме посъветва да запазя остатъка от историята за поколенията, за да отклоня вниманието към несретниците-анестезиолози и по този начин да си спечеля репутация на восък. Вярвам му, защото нямам причина да го правя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар