Не намирам смисъл да съм кибрит. Желая го, обиждам. Всеки ден едно и също. Навред мазутът крещи, тя витае. Къде съм и защо заключих кучето? Всичките тези въпроси, колкото и да са много, те са един. Забравих за какво говоря. Ще започна отначало.
И така. Родих се, когато бях малък, в едно крайпътно селце на име „Тридесет левги под прозореца”. То не се казваше така, но така му викаха всички. Истинското му име не съществуваше. Обръщам твърде много внимание на личния си живот. Трябва да бъда по-стремглав.
И така всичко започна една година в Небраска, където никога не съм стъпвал. Намерихме се, обикнахме се. След като се избихме, аз започнах свой собствен живот, изпълнен с нищета и вълнения. Неведнъж съм се раждал, но никога не забравих.
Ето, че достигнах и същността на моя разказ. Къде и защо. Колко пъти се налага да се крия от биде? Така започна и стартира краят, на моята дилема. Отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар