Хората имат нужда от акъл. При това от моя акъл. Аз имам много акъл. Толкова много, че мога да дам на хората и пак да ми остане достатъчно акъл, че да мога да си връзвам обувките без да се налага да звъня на пожарната. Още не бях навършил седем месеца възраст и вече си играех с умовете на хората. Докато другите деца си играеха на пясъчника години по-късно, аз си играех с децата на пясъчника. Като щедър и лекомислен човек, достигнах до заключението, че трябва да даря част от житейския си опит на неуките и неизмити.
Това, което е написано тук е много важно, затова по-добре си записвайте. Първата насока, която бих искал да дам на моите фанатични фенове, е да споделя с тях моето становище на тема чалгата. Чалгата е нещо, което привлича все повече мои последователи. Това се дължи на факта, че колкото повече хора слушат чалга, толкова повече хора ще се запишат в групата ми „Анонимни Чалгахолици” след шест години, когато чалгата тотално ще залинее и Трент ще купи Пайнер от Митко и ще го превърне в най-зловещата фабрика за шумотевици на Балканите.
Дълго мислих какво да съдържа абзаца, който пиша в момента. Разумът ми изневери.
За капак ще ви разкажа една поучителна история, която ми се случи две седмици след като написах това клеймо. Не питайте откъде знам, току-що се връщам оттам, отвратително студено е. И така... мисля, че най-подходящото време е бъдеще, защото обстоятелствата го налагат. В Понеделник докато ще си ходя по снежната писта на Слънчев Бряг, ще срещна пряспа на име Райтиния. Тя ще ми каже „Здравей”, аз ще я наплюя и ще си продължа по пътя.
Случват ми се отвратително странни неща. Мисля, че този свят е твърде недостоен за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар