Какво е да си готвач?

Защо ме мразите? Да си готвач е трудна и непосилна задача. Хиляди хора биха ти казали - "от теб готвач не става". Но дали ще повярваш или ще тръгнеш по трънливия път, обсипан с подправки и престилки. Да готвиш е призвание и ако искаш да направиш вкусна манджа, трябва да познаваш жени.

Но да се върнем към същността на проблема, а именно - какво представлява един готвач. Готвачът притежава десетки вилици и стотици лъжици, посредством които крои планове и яде плодове в близост до сгради и тонколони. Истинският готвач се казва Меровингий и плаче само когато боровинките са вкиснали. Често попарва раницата си с магданоз, но не обвинява за това въглените, построени от въдичаря.

Бях отгледан от вълци и това ме научи на няколко неща. Първо - лисиците готвят добре. Второ - вълците имат козина и опашка. Бих искал да споделя с вас и други пикантни подробности от живота на бозайниците, но езиковата бариера между биологичните ни видове ме възпира да постигна тази моя амбиция. Затова ще споделя още няколко крилати мисли, които научих по време на странстването ми в Дуранкулак.

Там срещнах готвачки. Те се казваха Памела и Мандрагора. Повърнах милиони пъти от техните гозби, но достигнах до заключението, че имат потенциал да бъдат добри чираци при бай Асен Златаря от Чепеларе. Връвта се връзваше по птиците и им пречеше да летят. Беше ужасно депресиращо да гледаш как каруца, пълна със сирене, е пребита от магаре, носещо котешки ребра в дисагите си.

Научих се да гладувам. Беше ми полезно. До ден днешен не знам какво е да си спойлер. Това беше моята история. Надявам се тя да бъде забравена от всички след три години, защото тогава нямам рожден ден.